Животът „колонизира” Антарктида
Испански учени пият бг ракия на Ледения континент
в. "Новинар"
Димитър Николов
9 декември 2011 г.
Животът се опитва да колонизира периферията на Антарктида, разказа пред „Новинар” ръководителят на испанската база „Хуан Карлос” на остров Ливингстън Хавиер Качо. Той и неговите колеги на практика са съседи на българските изследователи, които от над 20 години работят на Ледения континент. Нашата база „Св. Климент Охридски” е само на пет километра от испанската, но учените са разделени от ледник, който прави контактите между двете бази „едно малко приключение”.
Остров Ливингстън е разположен в самата периферия на Антарктида, обяснява Хавиер Качо. Там учените имали уникалната възможност да наблюдават границата между живота и студа. С повишаването на температурите лишеи и мъхове вече се опитват да се заселят за постоянно на остров Ливингстън и да променят ледения пейзаж. На места дори имало и трева. В същото време обаче студът все още се опитва да се пребори с живота. Много места на остров Ливингстън са с ограничен достъп дори за учените и те трябва да искат разрешение от международен комитет, за да извършват проучванията си там.
„Правим всичко възможно да запазим природата”, разказва Хавиер Качо. Според него основната цел на изследванията на Антарктида е точно опазването на околната среда. Наблюденията върху климата на континента, радиационния фон и електромагнитното поле на Земята помагат на учените да разберат по-добре промените, които настъпват в природата през последните години. Според испанския полярник глобалното затопляне вече се усеща на Антарктида. На скептиците, които се съмняват в настъпването на
климатичните промени
той казва, че до десет години ще ги усетят. По-голямата част от Ледения континент няма да бъде сериозно засегната от затоплянето, смята Качо. Но места като остров Ливингстън в периферията на континента вече са изложени на промените. Вече има ледници, които значително са се отдръпнали от бреговата линия. При всяко посещение полярниците забелязват промените. „За щастие това не е бърз процес”, пояснява Хавиер Качо. Учените на Антарктида се опитват да установят доколко затоплянето е последствие от естествени процеси и доколко му влияе човешката дейност. „Със сигурност обаче трябва да намалим вредните емисии в атмосферата”, предупреждава полярникът.
Въпреки затоплянето Антарктида си остава едно изключително опасно място, където човек се чувства сам сред природата. Затова е важно и учените да си помагат. „Българите са най-добрите съседи”, разказва с усмивка Хавиер Качо. Испанците празнуват Коледа с нашите учени и когато гостуват в българската база, опитват наши ястия и дори пият ракия. „Имаме много простички и красиви взаимоотношения. Много лесно се сприятеляваме и сме честни и открити. Българи и испанци си приличат по темперамент”, споделя ръководителят на база „Хуан Карлос”.
Той е в България, за да представи своята нова книга „Амундсен-Скот: Дуел на Антарктида” на изд. „Сиела”. Тя имаше премиера в рамките на панаира на книгата. В нея Хавиер Качо разказва драматичната и в същото време трагична история на покоряването на Южния полюс. Тази година се навършва цял век от достигането на този краен предел за науката и човечеството. По този повод на 15 декември в зала 2 на СУ „Св. Климент Охридски“ ще бъде открита и изложба със снимки от Ледения континент. Норвежкият специалист по полярни изследвания проф. Руал Берг пък ще изнесе лекция за подвига на Руал Амундсен.
100 години след покоряването на Южния полюс там се е променило и много и малко, смята Хавиер Качо. От една страна, учените вече работят при много по-поносими условия и дори на самия Южен полюс, в станцията Амундсен-Скот, те имат постоянна връзка със семействата си. От друга страна, всяка грешка все още може да се окаже фатална и изследователите са лишени от много от удобствата на цивилизацията. Няма го обаче този състезателен дух, обзел Амундсен и Скот в тяхната надпревара към полюса.
Днес Антарктида е континентът на науката
казва испанският полярник. Според него там все още има място за конкуренция, но също така и за сътрудничество. Вече не се провеждат спортни експедиции и международните спогодби не биха допуснали подобно нещо. Хавиер Качо все пак смята, че духът на Амундсен и Скот все още е жив на Антарктида. Норвежкият полярник Амундсен е бил прецизен професионален изследовател, посветил много години на подготовката на полярни експедиции. Британският военен Робърт Скот пък бил изключително ентусиазиран и готов да се хвърли към приключението презглава. Според Хавиер Качо днес Антарктида се нуждае и от двата типа хора, за да продължат полярните изследвания.
Протоколът от Мадрид защитава природните ресурси на Антарктида и до 2048 г. е наложен мораториум върху използването им. Хавиер Качо е оптимист за бъдещето на Ледения континент и не смята, че ще възникне конфликт за добиването на полезни изкопаеми на Антарктида. Според него разполагаме с около 30 години да повишим своето чувство на отговорност към природата, така че да не допуснем разрушаването на Антарктида. Ако това стане, би могло през 2048 г. да бъде подписан нов безсрочен протокол, който да осигури мира и чистотата на Антарктида.
Дотогава има все още много време и българските и испанските учени всяка година посещават остров Ливингстън и провеждат своите изследвания необезпокоявани. Всяка база на континента е отворена за изследователи от всякакви националности. Българи и испанци работят заедно по общ проект за изследване на морските бозайници. Заедно с Испания работим и по международен проект за изучаването на замръзналата почва на острова. Част от българския екип вече е в базата „Св. Климент Охридски”, но техният ръководител – проф. Христо Пимпирев от Българския антарктически институт, тепърва ще се присъедини към тях. Той участва в представянето на книгата на Хавиер Качо у нас и е автор към предговора към нея. Там проф. Пимпирев казва: „Днес на Антарктида се моделира желаното бъдеще на човечеството”.
Димитър Николов
9 декември 2011 г.
Животът се опитва да колонизира периферията на Антарктида, разказа пред „Новинар” ръководителят на испанската база „Хуан Карлос” на остров Ливингстън Хавиер Качо. Той и неговите колеги на практика са съседи на българските изследователи, които от над 20 години работят на Ледения континент. Нашата база „Св. Климент Охридски” е само на пет километра от испанската, но учените са разделени от ледник, който прави контактите между двете бази „едно малко приключение”.
Остров Ливингстън е разположен в самата периферия на Антарктида, обяснява Хавиер Качо. Там учените имали уникалната възможност да наблюдават границата между живота и студа. С повишаването на температурите лишеи и мъхове вече се опитват да се заселят за постоянно на остров Ливингстън и да променят ледения пейзаж. На места дори имало и трева. В същото време обаче студът все още се опитва да се пребори с живота. Много места на остров Ливингстън са с ограничен достъп дори за учените и те трябва да искат разрешение от международен комитет, за да извършват проучванията си там.
„Правим всичко възможно да запазим природата”, разказва Хавиер Качо. Според него основната цел на изследванията на Антарктида е точно опазването на околната среда. Наблюденията върху климата на континента, радиационния фон и електромагнитното поле на Земята помагат на учените да разберат по-добре промените, които настъпват в природата през последните години. Според испанския полярник глобалното затопляне вече се усеща на Антарктида. На скептиците, които се съмняват в настъпването на
климатичните промени
той казва, че до десет години ще ги усетят. По-голямата част от Ледения континент няма да бъде сериозно засегната от затоплянето, смята Качо. Но места като остров Ливингстън в периферията на континента вече са изложени на промените. Вече има ледници, които значително са се отдръпнали от бреговата линия. При всяко посещение полярниците забелязват промените. „За щастие това не е бърз процес”, пояснява Хавиер Качо. Учените на Антарктида се опитват да установят доколко затоплянето е последствие от естествени процеси и доколко му влияе човешката дейност. „Със сигурност обаче трябва да намалим вредните емисии в атмосферата”, предупреждава полярникът.
Въпреки затоплянето Антарктида си остава едно изключително опасно място, където човек се чувства сам сред природата. Затова е важно и учените да си помагат. „Българите са най-добрите съседи”, разказва с усмивка Хавиер Качо. Испанците празнуват Коледа с нашите учени и когато гостуват в българската база, опитват наши ястия и дори пият ракия. „Имаме много простички и красиви взаимоотношения. Много лесно се сприятеляваме и сме честни и открити. Българи и испанци си приличат по темперамент”, споделя ръководителят на база „Хуан Карлос”.
Той е в България, за да представи своята нова книга „Амундсен-Скот: Дуел на Антарктида” на изд. „Сиела”. Тя имаше премиера в рамките на панаира на книгата. В нея Хавиер Качо разказва драматичната и в същото време трагична история на покоряването на Южния полюс. Тази година се навършва цял век от достигането на този краен предел за науката и човечеството. По този повод на 15 декември в зала 2 на СУ „Св. Климент Охридски“ ще бъде открита и изложба със снимки от Ледения континент. Норвежкият специалист по полярни изследвания проф. Руал Берг пък ще изнесе лекция за подвига на Руал Амундсен.
100 години след покоряването на Южния полюс там се е променило и много и малко, смята Хавиер Качо. От една страна, учените вече работят при много по-поносими условия и дори на самия Южен полюс, в станцията Амундсен-Скот, те имат постоянна връзка със семействата си. От друга страна, всяка грешка все още може да се окаже фатална и изследователите са лишени от много от удобствата на цивилизацията. Няма го обаче този състезателен дух, обзел Амундсен и Скот в тяхната надпревара към полюса.
Днес Антарктида е континентът на науката
казва испанският полярник. Според него там все още има място за конкуренция, но също така и за сътрудничество. Вече не се провеждат спортни експедиции и международните спогодби не биха допуснали подобно нещо. Хавиер Качо все пак смята, че духът на Амундсен и Скот все още е жив на Антарктида. Норвежкият полярник Амундсен е бил прецизен професионален изследовател, посветил много години на подготовката на полярни експедиции. Британският военен Робърт Скот пък бил изключително ентусиазиран и готов да се хвърли към приключението презглава. Според Хавиер Качо днес Антарктида се нуждае и от двата типа хора, за да продължат полярните изследвания.
Протоколът от Мадрид защитава природните ресурси на Антарктида и до 2048 г. е наложен мораториум върху използването им. Хавиер Качо е оптимист за бъдещето на Ледения континент и не смята, че ще възникне конфликт за добиването на полезни изкопаеми на Антарктида. Според него разполагаме с около 30 години да повишим своето чувство на отговорност към природата, така че да не допуснем разрушаването на Антарктида. Ако това стане, би могло през 2048 г. да бъде подписан нов безсрочен протокол, който да осигури мира и чистотата на Антарктида.
Дотогава има все още много време и българските и испанските учени всяка година посещават остров Ливингстън и провеждат своите изследвания необезпокоявани. Всяка база на континента е отворена за изследователи от всякакви националности. Българи и испанци работят заедно по общ проект за изследване на морските бозайници. Заедно с Испания работим и по международен проект за изучаването на замръзналата почва на острова. Част от българския екип вече е в базата „Св. Климент Охридски”, но техният ръководител – проф. Христо Пимпирев от Българския антарктически институт, тепърва ще се присъедини към тях. Той участва в представянето на книгата на Хавиер Качо у нас и е автор към предговора към нея. Там проф. Пимпирев казва: „Днес на Антарктида се моделира желаното бъдеще на човечеството”.