Испански изследовател и писател представи книга за покоряването на Южния полюс
Хавиер Качо: Животът на Антарктида не е градина от рози
dnevnik.bg
6 декември 2011 г.
Преди 100 години двама изследователи, независимо един от друг, опитват да покорят Южния полюс. Норвежецът Руал Амундсен тръгва с малка група изследователи от една точка. От друга тръгва британецът Робърт Скот. Амундсен е истински учен, подготвен за условията. Скот е военен, на когото се пада възможността да се впусне в това приключение. Покоряването на Антарктида се превръща в надпревара, в дуел. Именно този дуел описва испанският физик, изследовател и писател Хавиер Качо.
Според автора живеем във време, в което няма дуети. Ценят се соловите изпълнения. Затова и няма книга, която да разказва и за двамата велики изследователи едновременно. Качо обаче решава да опита да обедини историите им в една книга - "Амундсен-Скот: дуел на Антарктида". "Трудно е да се поддържа интересът, защото всички знаем какво се е случило с Амундсен и със Скот. Това е книга, в която всички знаем, кой е убиецът", казва Качо.
Книгата беше представена снощи в София, дни след испанската й премиера. Причина за това е дълбоката връзка между българските и испанските изследователи на Южния полюс. Тази връзка е една от главните линии на приятелството между двете държави според автора на предговора към книгата проф. Христо Пимпирев - директор на Българския антарктически институт.
Авторът решава да напише книгата за Амундсен и Скот, като се основава на дневници на двамата изследователи. Успява да постигне целта си и да я издаде в годината, в която се навършва век от покоряването на полюса.
Авторът се възхищава и на двамата си герои. "Като учен ми харесва Амундсен. Ще видите щателния стил, по който подготвя всичко. Но на мен просто в един момент ми предложиха да отида на Антарктида и също като Скот допускам грешки. Надявам се да не умра като Скот", казва той.
Три думи, с които бихте описали Антарктида?
- Едната е величие, другата дума е...това, че човек се чувства малък, но се чувства част от всичко, което е около него. Не са точно три думи, но това е усещането.
Кой беше най-трудният ви момент там?
- Винаги има трудни моменти. Животът на Антарктида не е градина от рози. Много пъти човек се чувства доста зле, условията са трудни. Може би най-лошият момент за мен беше, когато един от моите колеги претърпя инцидент и трябваше да отидем до българската база, за да потърсим лекар, защото ние в този момент нямахме лекар. Беше през нощта. Морето беше много бурно и си спомням, че трябваше да помоля други двама мои колеги да ме придружат. И аз знаех, и те знаеха, че поставихме живота си на риск. Може би това беше най-трудният момент. Преди всичко – да помоля някого, да му кажа "ела с мен".
А момента, в който изпитахте щастие?
- Тези моменти са повече. В същата тази нощ, за която ви разказвам, имах момент, в който се почувствах удовлетворен, щастлив. Когато стигнахме до българската база, за да вземем българския лекар и аз му казах: ти знаеш, че рискуваш живота си, поставяш го на карта. Той само повдига рамене. На мен наистина ми се стори, че това е грандиозен момент.
В тази книга вложихте ли от личните си изживявания?
- Не исках моят толкова малък опит да отнеме от важността на делото, което описвам. Но моите приятели казват, че се усеща, че аз съм бил там. Човек, който е бил там, знае какво са изпитвали те двамата. Това, без да искаш, някак си се промъква в самата книга.
6 декември 2011 г.
Преди 100 години двама изследователи, независимо един от друг, опитват да покорят Южния полюс. Норвежецът Руал Амундсен тръгва с малка група изследователи от една точка. От друга тръгва британецът Робърт Скот. Амундсен е истински учен, подготвен за условията. Скот е военен, на когото се пада възможността да се впусне в това приключение. Покоряването на Антарктида се превръща в надпревара, в дуел. Именно този дуел описва испанският физик, изследовател и писател Хавиер Качо.
Според автора живеем във време, в което няма дуети. Ценят се соловите изпълнения. Затова и няма книга, която да разказва и за двамата велики изследователи едновременно. Качо обаче решава да опита да обедини историите им в една книга - "Амундсен-Скот: дуел на Антарктида". "Трудно е да се поддържа интересът, защото всички знаем какво се е случило с Амундсен и със Скот. Това е книга, в която всички знаем, кой е убиецът", казва Качо.
Книгата беше представена снощи в София, дни след испанската й премиера. Причина за това е дълбоката връзка между българските и испанските изследователи на Южния полюс. Тази връзка е една от главните линии на приятелството между двете държави според автора на предговора към книгата проф. Христо Пимпирев - директор на Българския антарктически институт.
Авторът решава да напише книгата за Амундсен и Скот, като се основава на дневници на двамата изследователи. Успява да постигне целта си и да я издаде в годината, в която се навършва век от покоряването на полюса.
Авторът се възхищава и на двамата си герои. "Като учен ми харесва Амундсен. Ще видите щателния стил, по който подготвя всичко. Но на мен просто в един момент ми предложиха да отида на Антарктида и също като Скот допускам грешки. Надявам се да не умра като Скот", казва той.
Три думи, с които бихте описали Антарктида?
- Едната е величие, другата дума е...това, че човек се чувства малък, но се чувства част от всичко, което е около него. Не са точно три думи, но това е усещането.
Кой беше най-трудният ви момент там?
- Винаги има трудни моменти. Животът на Антарктида не е градина от рози. Много пъти човек се чувства доста зле, условията са трудни. Може би най-лошият момент за мен беше, когато един от моите колеги претърпя инцидент и трябваше да отидем до българската база, за да потърсим лекар, защото ние в този момент нямахме лекар. Беше през нощта. Морето беше много бурно и си спомням, че трябваше да помоля други двама мои колеги да ме придружат. И аз знаех, и те знаеха, че поставихме живота си на риск. Може би това беше най-трудният момент. Преди всичко – да помоля някого, да му кажа "ела с мен".
А момента, в който изпитахте щастие?
- Тези моменти са повече. В същата тази нощ, за която ви разказвам, имах момент, в който се почувствах удовлетворен, щастлив. Когато стигнахме до българската база, за да вземем българския лекар и аз му казах: ти знаеш, че рискуваш живота си, поставяш го на карта. Той само повдига рамене. На мен наистина ми се стори, че това е грандиозен момент.
В тази книга вложихте ли от личните си изживявания?
- Не исках моят толкова малък опит да отнеме от важността на делото, което описвам. Но моите приятели казват, че се усеща, че аз съм бил там. Човек, който е бил там, знае какво са изпитвали те двамата. Това, без да искаш, някак си се промъква в самата книга.